хм…току що затворих Media Player-а и се чуствам малко странно. Даже доста. Все едно на първо число когато шефа ми ме привиква в офиса за заплатата, изведнъж да се окаже, че той е забелязал всичките ми допълнителни усилия и напъни и извенъж е решил да ги възнагради. Ей така спонтанно пълния кретен се е превърнал в прозорлив мениджър, следящ под лупа устрема на служителите си. Хаха невъзможно нали. Увлякох се, мисълта ми е, че също толкова невъзможно ми се стори, че гледах добър холивудски филм на политическа тематика.А излизането на такива е пряко свързано с феномени като Халеевата комета. От тези, в които не се пролива и капка кръв, но зад прожекционния апарат, вътре в сценария, надълбоко, кръвта се лее с литри и десетки хиляди измират. Стига да имаш нужния поглед върху политиката. Филма е Lions for Lambs. Замалко да не го гледам, щото trailer-а всячески се опитваше да ме убеди, че ще става въпрос за застинали в епична гримаса американски войници, за шоколадова политика лееща патриотизъм на талази по посока на анонимния фермер някъде из щатите. Е, не беше това. Беше филм за това как се става фермер. И после политик. Ставаше въпрос за оная политика, в която е важно да изкараш лицето си на възможно най-много билборди из пето авеню, да прегръщаш публично инвалиди докато ти се схване гърба. За да спечелиш. Да се процедиш измежду всичките пластмасови усмивки на другите кандидати и да стигнеш до ония кръгъл офис, откъдето да можеш с лека ръка да повярваш на рекламите. Да повярваш на собсвените си глупости за демокрация, за висше задължение към целия свят, за морален дълг, който трябва да изпълняваш пред всичките ти свободолюбиви прадеди. И да лееш кръв. Да избиваш същия си този свободолюбив народ, за да продължи политиката. Твоята си мимолетна, смешна, повърхтносна политика, сякаш озарила те над тоалетната. Ей така от днес за утре. За да се върне електората, или поне оная част от него дето все още гледа поне рекламите ти. Героя на Том Круз беше точно на онзи млад, окичен с дипломи сенатор, изстрелян по върховете от амбицията си, който е готов да изнасили майка си, за да продължи да язди вълната. И докато той си стой в офиса и размахва разпечатка от “новия курс”, който ще превърне света в ебаси якото място за живеене, действието се прехвърля на бойното поле, където светлия нов курс се оказва адски добро средство за убиване. Но не на враговете, които миналия нов курс е създал, а на собствените му хора. Ей за тая политическа самоцел, премятаща обикновения човек като парче телешко, става на въпрос. И за тая дето отващава хората от самата дума “политика”. За оная шарена, написана с огромни черни букви, вхрълящи сянка в бяло,синьо и червено на звездички, реклама, която слага политиката редом с рекламата на лазерно заточени ножове в най-гледаното време. Точно толкова досадна и суха.
“Обадете се веднага и ще получите целия комплект ножове безплатно”
. На кого му пука, пускайте сериала. Ей там е натикана ролята на политиката, и хората които я провеждат в държавата имаща себе си за “разпространител на демокрацията”. И не само там. Милиони потънали в тор селяни биват улеснени по хиляди начини, само и само да пуснат заветната бюлетинка, сигурно и универсален “0800″ номер ще им съчинят, за да може човек да ги избира докато рекламния спот му е още пресен в главата. Да не земе да се размие, от разни “други мнения”, платформи, дебати и граждански дискусии, щото те са много досадни и вредни неща. Да може да се гласува между неделната литургия и шоуто на Jerry Springer. Ей това сигурно е мечтата на всеки удавен в патриотични намерения бъдещ водач на “свободния свят”. С една дума – браво на Робърт Редфорд за филма. Некомерсиален, статичен сигурно и скучен за хора, които са свикнали политиката да е под формата на запотен генерал, звънящ на Президента в 5 сутринта, за да му каже, че “избиват момчетата ни господин Президент!” или друга подобна popcorn реплика. Едва ли ще пройзведат играчки с ликовете на героите, или ще кръстят сладолед на тях. И слава богу. Даже и субтитри никой не е написал още за него, а е качен преди почти месец. Сигурно е заради сложните думички. Гадно е когато диалозите са по- дълги от 12 секунди и включват изречения по- завъртяни от “We will die for freedom!”. Айде стига съм писал, нов ден нови филми, с по-големи и по- лоши шарени роботи спасяващи света, предполагам.
