Писна ми от София!

Ами то заглавието говори достатъчно! Кратко и неизчерпателно ми писна от тоя град, с особена сила напоследък. Град, в който дори двучасовия дъжд е природно бедствие, с което не сме се преборили, потапящо към 2 милиона гневни жители в лепкави реки от кал и превръщащо бордюрите в писти за 4×4 джипове. Града, за който всеки говори в най-добрия случай с умора и недоволство, града където музеите и качествените заведения събрани аритметично дават цифра, а не число, и където времето прекарано в задръстване е почти равно на половината ти работен ден. С една дума столицата-държава, където хората са убедени, че живеят на ръба на нервен срив, но го правят с ясното съзнание, че иначе просто биха мизерствали в китния си роден град. Причините да я мразим са неизбройми,затва просто ще се оставя на тихия си вербален гняв и утре пак ще пропатувам 4-те километра от вкъщи до работа за 55 минути и с горещ ентусиазъм ще седна зад бюрото, знаейки че за награда накрая след ползотворен ден ще разпускам пълноценно пиейки бира в едно от 2-те читави поносими заведения, щото тук просто друго няма за правене. Всъщност не съм честен, имаме планина под носа ни, винаги можем да избягаме от сивия, задръстен град, само че и дотам се стига за около половин ден и се иска кураж и търпение да я видиш….е нищо бира поне има почти навсякъде, можем да се напием и да си представяме, че не сме тук….

~ by idiocracysentinel on December 15, 2008.