Progress report

Най- после да го посетя и тоя бял лист. хахах след месец в разубеждаване и принизяване на житейските случки до “баси тъпото, забрави да пишеш за тва”, все пак се навих да опиша какво ми се е случило. Тъкмо и аз да си поприпомня

Много творчески устрем ма е обзел напоследък, преоткрих кефа от 3Д-то и неспирно тормозя хората около мен с новооткритите ми “феноменални” техники и похвати хахаха повечето от тях впрягат всички умения да сменят темата или вяло да отвърнат глава, надявайки се да преспят ентусиазма ми. Необяснимо защо хората, незанимаващи се с това го смятат за далечно и безинтересно хахахаха човека е мистерия. Та покрай творческия устрем се появи и такъв да намеря по- подходяща, отговаряща на уменията ми работа. Като резултат проведох 3-4 интервюта, филтрирайки фирмите, които ме заслужават хахаха. 2 от тях отговориха на драконовите ми изисквания и заслужиха дори да им отделя каренце тук. Griffin Studios са съмнителна новоизлюпена фирмичка, която ме грабна с това, че смело са подели инициативата да набират хора на свободна практика, без да ги оковават в офиси и други стаи за мъчения. Но явно и затова не сме дорасли, защото отивайки там заварих силно мнителна и притеснителна атмосфера. Офиса беше решен в модерния минималистичен стил, демек имаще 2 бюра, и ме притесни с подозрително голямата си мобилност. Чуството, че съм попаднал на архитектурна пирамира се подсили и когато интервюиращия не се справи в неравната борба с навигацията в Windows, докато трескаво се опитваше да отвори някакъв e-mail. Пустия му загубен поглед при моя щурм от 3Д термини също ме изуми, тъй като той ми каза, че това е и негова професия. След сърдечни ръкостискания, и уверения, че съм перфектният кандидат се разделихме…и така 1 седмица. Накрая търпението ми се изчерпа и против всякакъв професионален етикет им писах, за да видя дали съм одобрен. Последва светкавично писмо, че камо ли не съм им безценен, просто в момента нямало наплив. Добре, че не искаха “малка начална сума, да засвидетелствам сериозност”, хаха за да няма съмнение, че провеждат бизнес от египетски тип.

И така почти загубил надежда, че някога ще мога да работя от прекрасния уют на дома, пак се върнах към магичния свят на баните и санитарния фаянс. Но не щеш ли съдбата ми се усмихна, или по- скоро ехидно ми се озъби отново. В пощата ми ме чакаше писмо от една стара фирма-фаворит за мен, с покана да се видим отново. Първото ми посещение там беше светкавично и обидно и за двете страни – аз ги обидих с присъствието си, щото бях на километри от тяхното ниво, а те ме обидиха, давайки ми надежда, че малка крачица ми трябва и съм нает. Разбира се не бях нает.

Та повторното посещение мина в по-нормален и равностоен дух, пих кафенце с интервюиращия, базиках се, че може да изберем дата от месеца, в която да идвам регулярно на интервю при тях, ей така за раздумка. Пича отбеляза напредъка ми, каза, че съм най-добрия кандидат и ето ме в целия ми блясък и неповторимост сега, чакам да се сетят да звъннат на най-добрата си алтернатива хахахахаха Стискайте палци, ако утре звъннат очудено ще отбележа, че прокобата е вдигната и има реален шанс да излеза от турболентния бизнес на търговия с плочки и съпътстващата го спомагателна дейност на проектиране. Айде туй от мен, колкото да си припомня местата на буквите по клавиатурата, и за финал няма да пропусна да се натрапя с последния си проект. Щете нещете ще гледате всички вие измъчвани от болезнения ми напредък хахаха Моля Тео да спре да забелязва левитиращата кръв, и най-сетне да коленичи пред таланта ми :

За незапознатите с това произведение ще кажа, че вдъхновен от Sweeney Todd, последният шедьовър на  Tim Burton и Johnny Depp, реших да вида дали мога да пресъздам лепкавата, мрачна, по лондонски депресираща атмосфера от филма.

~ by idiocracysentinel on February 10, 2008.