Isn’t it ironic
Не е ли иронично? Връщам се от кръчма, изпил 2 от най-приятните си бири от месеци насам. С двама приятели, от съвсем различни периоди на живота си, и същевременно толкова сходни…толкова подходящи. Подходящи за мен.
Не е ли иронично колко мигове пропиляваме в търсене на другите, в безпомощни конвулсивни опити да проумеем механизма зад някого, вместо да оползотворим същото това време за себе си. Егоистична и напълно оправдана позиция за мен сега. Когато си прекарал 2 часа в разговори жонглиращи с темите като ренесансов художник с цветовете, ти се струва безмислена загуба на време това да бъдеш приемлив. Да приемаш и оправдаваш всичко, родило се в нечия глава, и което само заради факта, че твоя чифт уши е бил наоколо трябва да изслушаш и…приемеш?!
Без да величая тази вечер, и с пълното съзнание,че тя беше приятно следствие от сходни мирогледи, все пак тия 2 часа някак се явяват пречка пред утрешния ден. Деня, в който ще се кача на автобуса и ще погледна в очите ежедневието си. А то за съжаление има навика да обрича огромната част от времето ми на безсмислени констатции, на обменяне на слюнка и репетиране на “вчера”. Защото колегите ми, онова формално обкръжение от търсещи препитание души работи безвъзмедно за фирмата наречена “Вчера”. Говори за вчерашните събития, за вчерашната вечеря, вчерашни са и те в наивния си, макар и дълъг житейски опит. Лавина от захвърлили пелените 40 годишни бебета, заети само с непосредственото, директно безусловно “вчера”.Или днес. Или утре. Хора, до такава степен загубили пъргавост и реална преценка за реалността, че за да се съхранят и спасят, просто повтарят “вчера”.
Е как да не се радвам на шепата хора, мислещи отвъд вчера. Хора прумяли простата истина, че човек е развитие и спреш ли го, вече е трудно да се отличиш от вегетиращо лале да кажем. Хора застанали на своя страна и отличили се от простичкото анаеробно струпване на клетки,подчинено на оцеляването си, живеещо за “вчера”. Не мога да избегна непосредствените сравнения с колеги и тн., защото са най-ярки и натрапчиви примери. Но примери да иска човек.
Тъжно и по особено циничен начин приятно ми става, че ги има тия 2 часа. В които секундата е равна на няколко пъргави прозрения и разговора е върволица от тези, а не констатации. Незнайно защо, когато пиша мразя да споменавам имена и да обвързвам всичко с реални хора. Заради тоя мой вътрешен парадокс и сега няма да ги спомена. И все пак анонимно благодаря. На вас дължа ироничната си усмивка утре, когато ще слушам за вчера и ще ми е леко, вместо обременено.
Супер напластен със смисъл ми е тоя текст, а и с бая ситен шрифт, така че да се взирам още повече в монитора:). Бирено и всякакво друго време с хора, мислещи извън вчера си заслужава. Аз се пълня в такива моменти. Като бутилка новогодишно шампанско “Искра”, която да зашемети всички с пенливостта си!Уви, винаги еуфорията изчезва. Сега ме караш да се замисля какво би се случило, ако живеем в постоянна еуфория.Уф, направо се вдъхнових..
постоянна еуфория няма, затва има армия от плачещи, подсмърчащи хора, депрсии и цялата гама човешко униние. Но има и хубава страна де, производителите на кърпички, бръснарски ножчета и латиносериали и тях гладни гърла ги чакат вкъщи
хубав текст. А хората живеят за вчера, защото вече е свършило и няма накъде да се обърка. Спокойно и топло е, дори когато не е, защото утре дебне зад ъгъла