Писна ми от София!

Ами то заглавието говори достатъчно! Кратко и неизчерпателно ми писна от тоя град, с особена сила напоследък. Град, в който дори двучасовия дъжд е природно бедствие, с което не сме се преборили, потапящо към 2 милиона гневни жители в лепкави реки от кал и превръщащо бордюрите в писти за 4×4 джипове. Града, за който всеки говори в най-добрия случай с умора и недоволство, града където музеите и качествените заведения събрани аритметично дават цифра, а не число, и където времето прекарано в задръстване е почти равно на половината ти работен ден. С една дума столицата-държава, където хората са убедени, че живеят на ръба на нервен срив, но го правят с ясното съзнание, че иначе просто биха мизерствали в китния си роден град. Причините да я мразим са неизбройми,затва просто ще се оставя на тихия си вербален гняв и утре пак ще пропатувам 4-те километра от вкъщи до работа за 55 минути и с горещ ентусиазъм ще седна зад бюрото, знаейки че за награда накрая след ползотворен ден ще разпускам пълноценно пиейки бира в едно от 2-те читави поносими заведения, щото тук просто друго няма за правене. Всъщност не съм честен, имаме планина под носа ни, винаги можем да избягаме от сивия, задръстен град, само че и дотам се стига за около половин ден и се иска кураж и търпение да я видиш….е нищо бира поне има почти навсякъде, можем да се напием и да си представяме, че не сме тук….

Zeitgeist Addendum…заглавие на филм е, да не реши някой, че основавам нацистка секта примерно :)

Току-що гася плейъра и се улавям, че не мога да разкарам напрегнатия си от изненада и изумление поглед вече няколко минути, та реших пишейки да опитам да събера и сдъвча всичко, което тоя филм побра във време, за което други филми успяват да покажат няколко бездарно режисирани убийства или нашествие на роботи-поклонници на “Куба Създател” (всички асоциации са съзнателни).  За да си спестя временно полудяване и тотално нечетаема загуба в темите и проблемите, които се засягат накуп, ще ги сведа до някакво лично тълкуване, сведено до простички примери…за себе си да го улесня. Такъв филм няма да спечели нито един оскар, нито долар от съществуването му няма да бъде отчетен като профит, защото тоя филм просто ненавижда оскарите и без дори далечно да се отърква в темата за кинокритиката някак те кара и ти да ги мразиш. И парите мрази, но не по ония публичен, псевдо-антиматериалистичен модерен начин, с който на уста влизаш в мол, за да се обориш всяка своя дума още на входа. Филма ги обяснява, дисектира и обезсмисля с такава сила, че дори и послания не съдържа в себе си. Няма призиви, няма гръмовно отрицание, само ясна, стегната, груба, тежка фактология, на моменти толкова задъхано препускаща, в  мисията си да стъпче и осмее цялата ни хартиена, защитена с воден знак ценностна система, че направо те задавя. Филм, които изгледах със смесено чуство на вина и на едно друго неудостоено с дума чуство на еуфорична изненада, породена от внезапното  откритие колко невеж и откровено тъп си. Разтърсващ, на моменти по сектантски краен и залитащ към анархизъм и лозунги за отичане от системата, на моменти звучащ като лекция по икономика “For dummies”. Но през цялото време кара всичките екзотични теории на конспирацията, твърдящи примерно, че таен съвет от еврей-комунисти начело с Ахмед Доган (самия той извънземен разум, дошъл от Криптон с капсула, разбила се някъде около Кърджали) всъщност управлява света, да изглеждат също толкова дебилно отдалечени от истината, както есе на първокласник би отговорило на въпроса “Кварките ли са най-малките градивни частици на вселената, и има ли обосновка Струнната теория?”. Сгазва като цяло вечната нужда на човек да вярва в скритата, недостижима еднолична сила, която движи света в сянка. Ама найстина цялата такава нужда – без значение дали е религия, консуматроство, идолизиране на парите, кариеризъм или там каквото захранва у различните хора малкото им его-моторче. И за да избегна явния риск от тотална загуба на каквато и да било постройка и дори смисленост в това, което пиша просто ще спра и ще кажа “ГЛЕДАЙТЕ ТОЯ ФИЛМ”, дори да ви измори и да го отречете просто като поредната конспираторска боза, правена от ония с кръвясалите очи, дето още търсят капсулата на Ахмед Доган.

Ovehteli pisaniq…

tui kato se e vidqlo che toq blog nqma da go ogree nqkoi nov text, poradi ostrata tvor4eska kriza na velichaviq si avtor hahaha reshih da si pusna edno textche deto izrovih ot nedrata na harda si, pisano 2005 s plamenniq entusiazum na mlad (da bil sum i mlad, no osven Lili i shepa zabludeni dinozavri nikoi ne me e vijdal) i qdosan chovek. mnogo naivnichko, neobqsnimo napisano na angliiski, qvno v nqkav chujdoezikov poriv, pulno s kraini otgovori za cqloto chovechestvo…be s edna duma da si izpliuesh dalaka ot smqh ta derzaite moi hilqdi posetiteli hahahahahha

Otdolu edin ot milionite mi verni chitateli dori e napisal priznanie za talanta mi za koeto mu blagodarq, usmihna ma snoshti

Why the struggle?

You get up every morning, wash your teeth in a hurry, drink a cup of coffee, consume the first part of your daily dose of nicotine with it and get off to work. Without any wonder, without even a glimpse of hesitation, like a machine, every action, every gesture is calculated and repeated so many times that it has become as routine as breathing. But when you get home exhausted, with hands shivering from the 12 hour shift out in the cold freezing winter you ask yourself- “Why? Why the fuck must I do this programmed, devastating thing over and over again?”. Usually this question is being answered swiftly: “This is life, a never ending struggle, I can’t just leave myself to the drift, I HAVE to succeed, to have a career, a hole bunch of money and then…then I will be happy”. Funny how we manage to believe to that sentence equally every time and never doubt it. We just toss a little bit of dust in our own eyes, just enough to calm us, so we can go to sleep happy that we are chasing the dream. But the dream, the dream actually is already fulfilled. Every time someone smiles at you and shows his respect for your hard-working, ever coping ass, a voice in your head, somewhere deep in the labirints of your mind whispers “Hell yeah, I’m the man, look at me! I’m so strong and independent, nothing can bring me down!”. This egoistic whisper gives you the strength to keep it up.In every living man, woman or child lies an approval sucker who is feeding on compliments, smiles and respect. He and he only dictates our moods, our desires and our willingness to keep eating from the same pile of shit every day and for the most part like it. If asked, which is not likely, we will deny ferouciosly its existence. And this is just the right thing to do, because the purpose of this voice is not to be visible, its not supposed to be on the surface so everyone can see it. Just like the drummer of a rock band he is usually in the shadows, away from the spotlight giving the rhythm of the other members. Without him they could not play right. If you look around, you’ll see this voice in every body: they are feeding on your approval, you on theirs, and thus the cycle closes in a perfect eternal chase. The less you feed this voice the less he is satisfied, and the more difficult for you to keep the struggle with life. He is the reason for all people to reach for power, fame and money. These are just instruments for approval. This is why you buy these new clothes, shiny cell phones, three-floor houses with pools. Yeah they are comfortable, useful and raise the quality of your life, but you don’t actually care for that- you care because all those things buy your hidden approval buddy the respect he needs. But come to think of it- who gives a shit even if there exists a global approval- addiction, the only thing you care for is that this new, shiny, hi-tech cell phone, gives you more freedom and possibilities compared to the old and dusty one. Right?

28.12.2005

 

 

Мноо дооро, Красимире J мноо та обичам J

Shokirashti razkritia za jivota i deloto na Iisus!

Samo tuk prochetete smaivashti i neizvestni dosega fakti za jivota na bojia sin. Da ne se priema kato obida kum viarvashtite, prosto nevinen chat vsledstvie na muchitelni chasove office skuka:

[16:43:36] Barboev каза: ooo da we
[16:43:49] Barboev каза: te tuka nashte s kravata sa izrasnali kak nqma da znaqt za ko stava na vypros
[16:44:16] Krasi Petkov каза: hahahaha
[16:44:19] Krasi Petkov каза: s kravata sa izrastnali da
[16:44:24] Krasi Petkov каза: legat si v pologa sqka ve4er
[16:44:35] Krasi Petkov каза: osobeno tuka v sofiq redovno gi vijdam v borisovata pastirite
[16:44:43] Krasi Petkov каза: s 4anti4ki gucci po na 7 godinki
[16:45:15] Barboev каза: ei neznam v indiq vsi4ki si znaem za kravata ot malki
[16:45:18] Barboev каза: hahahha
[16:45:45] Krasi Petkov каза: hahaha
[16:45:47] Krasi Petkov каза: pri vas da
[16:45:51] Krasi Petkov каза: te tam vi q risuvat s oreoli
[16:45:56] Krasi Petkov каза: pri4islqvat i kvi li ne geroistva
[16:46:13] Krasi Petkov каза: s vime bila razcepila velikata indiiska reka
[16:46:40] Barboev каза: stia we edvam se sdyrjam pred kolegite da koleni4a ot smqh
[16:46:42] Barboev каза: ahhahahhahah
[16:46:52] Krasi Petkov каза: hahahahahhahahahha
[16:47:18] Krasi Petkov каза: kravata s korona ot bodli i razpnata na golqmoto rimsko 4everme
[16:47:29] Krasi Petkov каза: kurvi mu4eni4eski za grehovete na kafevite mirqni
[16:48:03] Barboev каза: mluk!
[16:48:09] Barboev каза: hahahahha
[16:48:18] Krasi Petkov каза: kurvi puska mlEko
[16:48:22] Barboev каза: ak kyrvi si go pro4etoh kato KURVII
[16:48:29] Krasi Petkov каза: hahahahahahahahahahahahahha
[16:48:30] Krasi Petkov каза: i az
[16:48:37] Krasi Petkov каза: i sia pla4a tuka prehlipvam ot smqh
[16:48:48] Krasi Petkov каза: [16:48:18] Krasi Petkov каза: kurvi puska mlEko
[16:48:50] Krasi Petkov каза: prepro4eti i toq red
[16:48:53] Barboev каза: edvam se sdyrjam
[16:48:54] Krasi Petkov каза: hahahahahahahahahahahahahahaha
[16:48:57] Barboev каза: hripam samo
[16:49:14] Krasi Petkov каза: ooo ne moga az si pusnah sulzica rosna
[16:50:49] Barboev каза: ot smqh li pusna sylzica ili za isusovata krava
[16:51:06] Krasi Petkov каза: tq ne e isusova krava be
[16:51:11] Krasi Petkov каза: tq e isokrava
[16:51:14] Krasi Petkov каза: kato izoglava
[16:51:26] Krasi Petkov каза: i kato krava pokrila vsi4ki standarti ISO za ka4estvo na mlekoto
[16:51:34] Barboev каза: hahhahaahahahahahha
[16:52:02] Krasi Petkov каза: i e mnoo po moderna i suvremenna ot oniq bosonog rahit jesus
[16:52:28] Krasi Petkov каза: s 5 hlqba i 2 ribi bil nahranil 5000 4oveka
[16:52:42] Krasi Petkov каза: pitam az kvi moje da sa bili tiq 2 ribi osven gennomodificirani
[16:52:50] Krasi Petkov каза: vredni za mirqnite kosturi
[16:52:55] Barboev каза: hahahhahahahhahahahahahha
[16:53:24] Krasi Petkov каза: a hlabq e bil s nabuhvateli
[16:53:29] Krasi Petkov каза: i bakpulver
[16:53:32] Krasi Petkov каза: hahahahahahahahahahahahahahhahahahaha
[16:53:43] Barboev каза: hahahhahhahha umri we nimoa da rabotq zarad tebe
[16:53:49] Krasi Petkov каза: az verno 6a umra
[16:53:50] Barboev каза: dobre 4e ostaa edin 4as da puskam renderi samo
[16:54:11] Krasi Petkov каза: i 6a ida gore pri oniq da mu tursa sertifikat ot DVSK
[16:54:26] Krasi Petkov каза: da go pitam az kuv proizvoditel e toi i 6to ne spazva BDS
[16:54:38] Krasi Petkov каза: osigorovki na 12 bojii u4enika pla6tal li e
[16:54:59] Krasi Petkov каза: e taka na slqpata vqra i upovanie i na gurba na durjavata ne moje da stava mesiq
[16:55:33] Krasi Petkov каза: s rukavici li go e 4upil toq hlqb
[16:55:41] Krasi Petkov каза: ribata ostail li q e da furli haiver predi da q fane
[16:56:01] Krasi Petkov каза: ima li izdadeno razre6itelno za plavatelen sud 4e 6mi hodi v nacionalni vodi
[16:56:04] Krasi Petkov каза: vuprosi vuprosi……
[16:56:20] Krasi Petkov каза: a durjavata spi
[16:56:23] Krasi Petkov каза: hahahahahahahahahahahahahahhaha

P.S. nachaloto na tozi non-sence be dadeno ot eto tazi nevinna stranichka http://kravata.kartichki.info/ … nevedomi sa putishtata na prostotiqta.

Progress report

Най- после да го посетя и тоя бял лист. хахах след месец в разубеждаване и принизяване на житейските случки до “баси тъпото, забрави да пишеш за тва”, все пак се навих да опиша какво ми се е случило. Тъкмо и аз да си поприпомня

Много творчески устрем ма е обзел напоследък, преоткрих кефа от 3Д-то и неспирно тормозя хората около мен с новооткритите ми “феноменални” техники и похвати хахаха повечето от тях впрягат всички умения да сменят темата или вяло да отвърнат глава, надявайки се да преспят ентусиазма ми. Необяснимо защо хората, незанимаващи се с това го смятат за далечно и безинтересно хахахаха човека е мистерия. Та покрай творческия устрем се появи и такъв да намеря по- подходяща, отговаряща на уменията ми работа. Като резултат проведох 3-4 интервюта, филтрирайки фирмите, които ме заслужават хахаха. 2 от тях отговориха на драконовите ми изисквания и заслужиха дори да им отделя каренце тук. Griffin Studios са съмнителна новоизлюпена фирмичка, която ме грабна с това, че смело са подели инициативата да набират хора на свободна практика, без да ги оковават в офиси и други стаи за мъчения. Но явно и затова не сме дорасли, защото отивайки там заварих силно мнителна и притеснителна атмосфера. Офиса беше решен в модерния минималистичен стил, демек имаще 2 бюра, и ме притесни с подозрително голямата си мобилност. Чуството, че съм попаднал на архитектурна пирамира се подсили и когато интервюиращия не се справи в неравната борба с навигацията в Windows, докато трескаво се опитваше да отвори някакъв e-mail. Пустия му загубен поглед при моя щурм от 3Д термини също ме изуми, тъй като той ми каза, че това е и негова професия. След сърдечни ръкостискания, и уверения, че съм перфектният кандидат се разделихме…и така 1 седмица. Накрая търпението ми се изчерпа и против всякакъв професионален етикет им писах, за да видя дали съм одобрен. Последва светкавично писмо, че камо ли не съм им безценен, просто в момента нямало наплив. Добре, че не искаха “малка начална сума, да засвидетелствам сериозност”, хаха за да няма съмнение, че провеждат бизнес от египетски тип.

И така почти загубил надежда, че някога ще мога да работя от прекрасния уют на дома, пак се върнах към магичния свят на баните и санитарния фаянс. Но не щеш ли съдбата ми се усмихна, или по- скоро ехидно ми се озъби отново. В пощата ми ме чакаше писмо от една стара фирма-фаворит за мен, с покана да се видим отново. Първото ми посещение там беше светкавично и обидно и за двете страни – аз ги обидих с присъствието си, щото бях на километри от тяхното ниво, а те ме обидиха, давайки ми надежда, че малка крачица ми трябва и съм нает. Разбира се не бях нает.

Та повторното посещение мина в по-нормален и равностоен дух, пих кафенце с интервюиращия, базиках се, че може да изберем дата от месеца, в която да идвам регулярно на интервю при тях, ей така за раздумка. Пича отбеляза напредъка ми, каза, че съм най-добрия кандидат и ето ме в целия ми блясък и неповторимост сега, чакам да се сетят да звъннат на най-добрата си алтернатива хахахахаха Стискайте палци, ако утре звъннат очудено ще отбележа, че прокобата е вдигната и има реален шанс да излеза от турболентния бизнес на търговия с плочки и съпътстващата го спомагателна дейност на проектиране. Айде туй от мен, колкото да си припомня местата на буквите по клавиатурата, и за финал няма да пропусна да се натрапя с последния си проект. Щете нещете ще гледате всички вие измъчвани от болезнения ми напредък хахаха Моля Тео да спре да забелязва левитиращата кръв, и най-сетне да коленичи пред таланта ми :

За незапознатите с това произведение ще кажа, че вдъхновен от Sweeney Todd, последният шедьовър на  Tim Burton и Johnny Depp, реших да вида дали мога да пресъздам лепкавата, мрачна, по лондонски депресираща атмосфера от филма.

Isn’t it ironic

Не е ли иронично? Връщам се от кръчма, изпил 2 от най-приятните си бири от месеци насам. С двама приятели, от съвсем различни периоди на живота си, и същевременно толкова сходни…толкова подходящи. Подходящи за мен.

Не е ли иронично колко мигове пропиляваме в търсене на другите, в безпомощни конвулсивни опити да проумеем механизма зад някого, вместо да оползотворим същото това време за себе си. Егоистична и напълно оправдана позиция за мен сега. Когато си прекарал 2 часа в разговори жонглиращи с темите като ренесансов художник с цветовете, ти се струва безмислена загуба на време това да бъдеш приемлив. Да приемаш и оправдаваш всичко, родило се в нечия глава, и което само заради факта, че твоя чифт уши е бил наоколо трябва да изслушаш и…приемеш?!

Без да величая тази вечер, и с пълното съзнание,че тя беше приятно следствие от сходни мирогледи, все пак тия 2 часа някак се явяват пречка пред утрешния ден. Деня, в който ще се кача на автобуса и ще погледна в очите ежедневието си. А то за съжаление има навика да обрича огромната част от времето ми на безсмислени констатции, на обменяне на слюнка и репетиране на “вчера”. Защото колегите ми, онова формално обкръжение от търсещи препитание души работи безвъзмедно за фирмата наречена “Вчера”. Говори за вчерашните събития, за вчерашната вечеря, вчерашни са и те в наивния си, макар и дълъг житейски опит. Лавина от захвърлили пелените 40 годишни бебета, заети само с непосредственото, директно безусловно “вчера”.Или днес. Или утре. Хора, до такава степен загубили пъргавост и реална преценка за реалността, че за да се съхранят и спасят, просто повтарят “вчера”.

Е как да не се радвам на шепата хора, мислещи отвъд вчера. Хора прумяли простата истина, че човек е развитие и спреш ли го, вече е трудно да се отличиш от вегетиращо лале да кажем. Хора застанали на своя страна и отличили се от  простичкото анаеробно струпване на клетки,подчинено на оцеляването си, живеещо за “вчера”. Не мога да избегна непосредствените сравнения с колеги и тн., защото са най-ярки и натрапчиви примери. Но примери да иска човек.

Тъжно и по особено циничен начин приятно ми става, че ги има тия 2 часа. В които секундата е равна на няколко пъргави прозрения и разговора е върволица от тези, а не констатации. Незнайно защо, когато пиша мразя да споменавам имена и да обвързвам всичко с реални хора. Заради тоя мой вътрешен парадокс и сега няма да ги спомена. И все пак анонимно благодаря. На вас дължа ироничната си усмивка утре, когато ще слушам за вчера и ще ми е леко, вместо обременено.

Честита ни глобализация

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1143718

 Е как да не се гордее човек с глобализиращия се свят и всичките ни придобивки като свободни икономически зони, потоци на капитали и всичките медийни сривания на граници из континента ни. Човечеството верно помъдря и загърби остарелите real-politik методи, осъзнало негативната им роля за отделния човек. Разделенията и несправедливостта окончателно рухнаха под напъна на техническия прогрес, който чупи оковите на деспотизма. В Европа можеш да правиш сутрешен jogging в Лондон, да работиш в Париж и да вечеряш в Амстердам, а в Ивицата Газа се строй най-голямото гето в света. Ей на тва му се вика справедлив свят. Истински пример за подаване на ръка между народите. Нали все пак сме “Глобалното Село”, и в него трябва да има цигански махали, баш като у наше “Локално Село”.

Нова Година :)

Ден преди нова година. Партито, което всеки чака с изтърпнали кокалчета. Голямото, финално, сюблимарно грандиозно събитие. Аз самия се хващам на моменти как прекарвам през главата си застинали картини, на предполагаеми изцепки и моментчета. Цял ден съм прекарал пред комютъра, в мъглява борба с главоболието и последствията от едно online парти, на което присъствах снощи. Хаха да присъстваш на online купон в Skype. Ей тва ако не е пълно уползотворяване на техническия напредък не знам кво ще е. Та в сумрака на хаотичните си зачатъци на мисли, една изпъкваше. Асоциацийката бълваща весели образи на пияни приятели, прегърнати в кръг под съпровода на някоя стара песен на БТР или нещо друго, достатъчно носталгично. Вихрени кючеци, редувани с neometal, малко сълзлив Слави Трифонов, за по- емоционалните. Целия коктейл. Цялата новогодишна програма, забъркана от младежката вокално-безинструментална формация, която наричам приятели. А аз найстина имам приятели, умесващи всеки един стил музика, всяко житейско гледище, всяка позиция по всяка тема. И всичко това накуп във всеки един от тях. Много щастлив се чуствам, че не ми се налага да имам приятели за това или онова, специализирани в даден аспект на живота ми приятели. Обожавам си тези универаслни всепопиващи другари, коментиращи литература или маркетинг секунда след като запотени са слезли от масата. Нищещи човешката душа, моралните устои и нрави, като в същото време нямат нищо против Азис или Братя Кулинови, да им пеят за значението на лютото шкембе. Хах седя и пишейки си давам още поводи да очаквам новата година, със същия ентусиазъм както и когато съм бил на 8. Е, малко по опорочено, щото вместо да размахвам бенгалски огън, е по вероятно да крещя “Шпаааа!” с 2 чаши във всяка ръка и вместо да се въртя около коледното дръвче, ще се въртя приплясквайки около някого въртящ безподобни кючеци. Но това няма значение, важното е, че Нова Година не губи блясъка си. И на 8 и на 23, тя събира в себе си всичко и го умножава по 2.  

Трудно е да пиша…

Здравейте,

Пиша сега от позицията на един изнервен, по свой начин отчаян човек. Отчаян знаете ли от какво? От онзи детински ентусиазъм, от онази тийнейджръска еуфория, която кара хората да забравят себе си. Миналата вечер имах разговор с един човек, много близък до мен. Лошото в диалога знаете ли кое беше? Оново изяждащо желание отвътре, което те кара да прекратиш диалога и да кажеш: “За бога толкова ли плоско е станало всичко?!”. Точно така се чувствам на моменти, обеозоръжен и безпомощен пред хорското желание да свеждат живота да проста бинарна операция.

Операция, толкова удобна, че да спестява на обекта на диалога онова неудобно “Защо?” и раждаща само високомерното, нетърпеливо “Ами щото така!”  Няма да навлизам в детайли, би било прекалено имперсонифициращо, просто ще изразя тихичкия си вербален гняв и нетърпимост към всички хора, удобно криещи се в собствената си нерешимост, онези пристрастени към имиджа си персони, даващи всичко в името на чистия си образ. Тези изпитващи първичния душевен оргазъм, породен от една от най-първосигналните емоции. А именно тази, която гласи: “Аз съм властелин на баналния си изпълнен с подлъгващи контакти живот и със всички сили ще се боря за него!”. Часа е почти 12, пиян съм и едва ли някой освен най-тясното ми обкръжение би ме разбрало, но имам нуждата да изкрещя пред всичките си познати: Намерете себе си, не заемайте нечия друга комерсиална същност, не вярвайте на рекламите на  Coca-Cola, гласящи ,че вие сте уникалните, всесилни постоянно променящи живота си активни хора. Не, не сте такива. Вие сте продукти, сляпо доверили се на мимолетния си триумф на собствения си прочит на живота.

Дори не знам закакво пиша това. Може би в опит да убедя себе си, че моят житейски избор е по-правилен от останалите. Най-вероятно не съм прав. Най-вероятно всеки човек оправдава избора си и го смята за правилен. И все пак ето ме мен, със своя собствен избор на етична позиция. И тя гласи простичкото “Никога подменяйте себе си, заради краткия момент на социална еуфория!”

In your face

Това е снимка на двете Кореи през нощта. Поглеждаме Южна Корея. Окъпана и блестяща, подсказваща за нестихващия живот, подхранват от нестихващ бизнес, подхранван от нестихващ стремеж към развитие. И така от видово към родово понятие човек веднага придобива онзи всеобщ оптимизъм и вяра в човешкия гении и започва да се гордее от всичките ни постижения все едно са негови. Онова чуство, което за мен  трае от 9 до 10 сутринта, докато слушам музика на телефона си и пътувайки през първичния бульон на икономиката (ба точно на това ми прилича импровизираната индустриална зона никнеща до Околовръстното), усещам притъпената еуфория на прогреса. Онзи, които уж е всеобщ ,но всеки си го има и за свой донякъде и му се радва като на негово си дело. Много осмислящи са тия сутрини за мен.

Поглеждаме към Северна Корея. Ако средния американец погледне тази част от снимката ще възкликне “О,боже само един град и толкова много обработваема земя! Сигурно ядат само organic food и са баси щастливите жителите на това едно-единствено градче”. Той с разглезения си и ленив консуматорски мозък така би ги видял нещата. Трудно би прокарал през порестата си система от предразсъдъци, че зоните, които не светят са пълни с едни мънички, клиощави хора, със сини униформи, и сини крака, не заради някакъв политически фанатизъм и принадлежност към синята идея. От студ са сини. А стомасите им са лепнати за гърба от глад, заради Светлия вездесъщ комунизъм, който само с малко повече търпение ще ги изведе до мечтаната “самодостатъчност”, за която слушат вече трето поколение. Комунизма е докарал до истинско художествено съвършенство, методите си за подмяна на реалността. Найстина понякога човек скланя глава пред безусловния оптимизъм, с който се описват иначе трагични за населението неща. И тази машинка за лозунги и фалшива гордост до такава степен е трамбовала корейското съзнание, че в него дори желание за бунт не се чете. Ювелирно изпълненото прокарване на “Правата линия”, там надминава в пъти хилавите опити в СССР и още повече по нашите ширини. И то не в плоскостта на насилие, гонения, политически присъди и другите неща, с които обикновено изпълваме разговорите за комунизма. Там найстина работи машинката за мечти. Много по-страшната и докарваща ме до вцепенение машинка,  която представя смъртта на детето ти като важна стъпка напред към всеобщо добруване. Където глада всъщност те извисява, защото гладувайки ти храниш по-висшата идея. Няма масов гроб за тленни тела, които да ме изплаши повече от гроба пълен с души, които вече не могат да разпознаят жестокостта на една политическа система и да я определят като чудовищна. Сигурно са го правели, преди понятията “приемливо-неприемливо” да им бъдат изтръгнати със сила. Огромния гробищен парк на Северна Корея…или по-скоро ритуален жертвен олтар, в името на Най-Справедливия-Строй.Баси помията, докато го пиша това, направо намразвам дуалното си мислене, което паралелно с този текст ми подава другия, теглен от историята, който ми подскзва, че това не е социалната идея на първите комунисти, че тя е била справедлива теоретическа постановка с пожелателен характер, без никакво намерение да се превръща в мащабен експеримент. Но настоящето я е превърнало в това изродено отроче, заради което човешки същества на едно парче земя малко по на изток, са спрели да мислят. Спрели са да съдят за себе си. Загубили са инстинкта си за живот. Няма бунтове, няма правителства зад граница. Имало е, но преди да се случи Голямото Корейско Изключване, някъде назад в неопределен момент, загърнат в диктаторската пелерина.

P.S. Сори, напоследък тоя блог нещо го превръщам в песимистичен политически обзор, с моето на моменти театрално бунтарство, но явно коледния дух при мен се настанява трудно, или поне предпочита да преспи вместо да става с мен за работа

P.P.S 10x на Катето и Тео за снощната mall-ска авантюра, с нюанси на кражба, и последавалите топли домашни часове със супичка в ръка. Беше готинко.